РЕШЕНИЕ

 

№196

20.04.2010г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и десета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря...........Д.А................................................и в присъствието на прокурор……….................................................................................................като разгледа докладваното от   съдия Байнова   Адм. дело №64 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

     Делото е образувано по жалба на Т.А.А. *** срещу Заповед №ДК-02-Х-40/29.12.2009г. на Началника на РДНСК – Х..

     Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на засегнатите лица. В диспозитива на заповедта не били посочени поименно засегнатите лица, нито били идентифицирани такива  с ЕГН и адрес. Строежът, чието премахване било разпоредено не касаело жалбоподателя, тъй като не бил изграден от него, нито върху имота му, нито снегови средства и труд. Дори и да се  приемело, че строежът касаел жалбоподателя, в диспозитива на заповедта той не бил визиран, а най-общо се казвало, че тя следва да се сведе до знанието на заинтересованите лица. Не било ясно кои са последните и поради тази причина не били уведомени като по този начин било  нарушено правото им дасе защитят, посочвайки основания или документация за извършения от тях строеж. На практика заповедта нямала адресат. Последното водело до липса на съществени реквизити в заповедта и обосновавало незаконосъобразността и. По изложените съображения жалбоподателят моли да се отмени оспорената заповед, ведн с произтичащите от това последици.  

     Ответникът - РДНСК Южен централен район П. - Сектор Х. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна.

     Заинтересованата страна  Община-Д. не ангажира становище по жалбата.

     Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:   

     На 05.11.2009г.  служители от Община-Д. са извършили  проверка на място и по документи на обект „Пункт за изкупуване на черни и цветни метали”. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол  от същата дата. Установено е, че сграда, разположена в имот №310, кв.31 по плана на кв.”И.” е построена от А.С.А.и Т.А.А.  като при проверката не са били представени строителни книжа. По данни на собственика е установено, че строителството е извършено през 1998-1999г. За констатираното незаконно строителство в имот №310, кв.31 по плана на кв.”И.” , с предназначение „за озеленяване” кметът на Община-Д. с писмо изх.№24-11-84/20.11.2009г. е уведомил РДНСК – Х. с оглед предприемане на последващи действия по ЗУТ. Издадена е Заповед №ДК-14-68/24.11.2009г., с която началникът на РДНСК-Х.  е наредил да се извърши проверка на място и по документи на горепосочения строеж като са изискани допълнително документи и данни от Община-Д.. За издадената заповед с писмо изх.№Д-242-00-830/25.11.2009г. е уведомен кмета на Община-Д. като са изпратени 2 екземпляра от същата за връчване на А.С.А.и Т.А.А. .

      Към преписката е приложена Скица №2091/12.11.2009г. на имот 310, кв.31 по плана на гр.Д., кв.”И.” , от която е видно, че имотът е собственост на Община-Д. и е с  предназначение „за озеленяване” . Приложени са също и Заповед №290/24.03.2004г. на Кмета на Община-Д., с която е одобрено допълване на кадастрания план на кв.”И. 1 и 2” , одобрен със Заповед №3408/18.06.1966г., както и  Акт №575/08.01.2003г. за частна общинска собственост на  общински терен , кв.”И.-2” с площ 191.268 дка, включващ имоти №,№260, 292, 186, 290, 263, 998, и  Акт №576/09.01.2003г. за частна общинска собственост на  общински терен , кв.”И.” с площ 258070 кв.м., отреден за жилищно строителство, детска градина, училище, спортна площадка.

       На 03.12.2009г. работна група от представители на РДНСК-Х. и Община-Д. е извършила проверка на строеж „Жилищна сграда”, намиращ се в гр.Д., кв.”И.” , кв.31, имот пл.№310/собственост на Община-Д./.  Резултатите от проверката са отразени в Констативен акт №242-Х-83/03.12.2009г.  Посочено е, че собственик и извършител на строежа е Т.А.А. ***. Не са били представени документ за собственост или за учредено право на строеж. В т.ІІ от констативния акт липсва отразяване да са представени  строителни книжа и документи за строежа. като същият е записан и като извърши че за него не са представени строителни книжа и документи. Описан е начина на изпълнение на строежа като е посочено ,че е започнат през 1998-1999 и към момента не е завършен. Установено е , че строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ.  Въз основа на съставения констативен акт е започнало производство за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Проверката е извършена в присъствие на жалбоподателя. Констативния акт е връчен на същия на 10.12.2009г. Срещу констативния акт, видно от Констативен протокол №676/18.12.2009г.  не е постъпило възражение от жалбоподателя в законоустановения 7-дневен срок. За извършените действия предвид обстоятелството, че констатирания незаконен строеж се намира в общински имот  с писмо изх.№Д-242-00-883/15.12.2009г. е уведомен кмета на Община-Д. като е изпратен екземпляр от Констативен акт №242-Х-83/03.12.2009г.

      Въз основа на констативния акт Началникът на РДНСК-Х., упълномощен със Заповед №РД-13-182/29.05.2007г. на началника на ДНСК,  на основание чл.225 ал.1 вр. чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ е издал Заповед №ДК-02-Х-40/29.12.2009г. с която е наредено премахване на незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ строеж „жилищна сграда”, находящ се в имот №310, кв.31 по плана на кв.”И.”, гр.Д., извършен от Т.А.А..   Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 11.01.2010г., като му е връчена лично срещу подпис.  Жалбата до съда е подадена  чрез административния орган на 22.01.2010г., видно от поставения входящ номер.

      Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

     Оспорената заповед изхожда  от компетентен орган, обективирана е в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването и са спазени административно-производствените правила. Началото на административното производство по премахване на незаконния строеж е поставено с Констативен акт, №242-Х-83/03.12.2009г. съставен от длъжностни лица при РДНСК-Х. и ппредставител на Община-Д. . Актът е съобщен на жалбоподателя, като същият не е реализирал правото си на възражение.

      Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия е, че в заповедта липсва адресат и не ставало ясно дали касае именно него. В т.1 от диспозитива на оспорения акт е посочен жалбоподателят. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е посочен в Констативен акт №242-Х-83/03.12.2009г., който не е оспорен по надлежния ред. При това положение е ясно, че разпореденото премахване на незаконния строеж е насочено именно към него.

      Неоснователно е и твърдението, че извършители на строежа са други лица. Конкретни такива не се сочат от жалбоподателя. От друга страна за законосъобразността на оспорената заповед е без значение кой е фактическият извършител на строежа, тъй като това обстоятелство не се съдържа в хипотезата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, на което основание е издадена същата. Установяването на фактическия извършител на строежа има значение само в административнонаказателното производство по чл.232 ал.2 от ЗУТ. Следва също да се посочи,че е недопустимо позовававнето на нарушени чужди процесуалнип права, каквито съображения се развиват в жалбата.

      Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материално-правните разпоредби. По делото не се спори, че за процесната сграда не са налице строителни книжа. Липсата на такива в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ обосновава незаконност на строежа съгласно разпоредбата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, поради което правилно е разпоредено премахването му.

     Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният акт съответства на всички изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК и не са налице основания за отмяната му.        

     Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.А. *** срещу Заповед №ДК-02-Х-40/29.12.2009г. на Началника на РДНСК – Х..

      Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                                                  Съдия: