Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……. / 14.01.2010г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково
на дванадесети януари две хиляди и десета година в откритото си съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
Секретар:
Й.П...................................................................................................................
Прокурор:
…….........................................................................................................................…………….
като
разгледа докладваното от съдията П. Желева административно дело № 795 по описа
на съда за 2009г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба
на Г.В.Б. против Решение № Ж-55-3/23.10.2009г. на Директора на Районно
управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - Х. , с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане № ********** -ПР-1760 от 21.09.2009 г. на
Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - гр. Х.. С
последното, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО се отказва да се измени
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че
постановеното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния
закон. Развиват се съображения, че административният орган неправилно приел, че
при определяне на размера на пенсията му е зачетен целият осигурителен стаж,
без да съобрази представените допълнително писмени доказателства от Дирекция
„ДВИА” – гр.В. Т. . Твърди се, че неправилно пенсионния орган не е приложил
разпоредбата на чл. 10, ал.2 от Закона за пенсиите /отм./ и разпоредбата на
чл.37, ал.3 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./. Отделно от
това счита, че са налице условията за увеличаване на пенсията му при
пенсиониране при условията на чл.6 от ЗП /отм./ и при наличие на стаж повече от
20 години.
Претендира се отмяна на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката
за издаване на нов административен акт.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата,
като приема оспорвания административен акт за законосъобразен.
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за обжалване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Административен съд -
Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че
на жалбоподателя Г.В.Б. е отпусната ЛПОСВ с решение № 113196/27.11.1978год. на
Окръжна дирекция за пенсионно осигуряване – Х.. В решението е посочено, че има
придобит трудов стаж от първа категория 23 години 4 месеца и 21 дни.
Със Заявление вх. №
13638/21.07.2009г. Г.В.Б. е поискала да му бъде изменена ЛПОСВ въз основа на
нови доказателства за придобит трудов стаж преди пенсиониране. В подкрепа на
искането си е представил удостоверение № 8033/11.03.2009г. на Дирекция „ДВИА” –
гр.В. Т., в което е отразена информация за наряди и дежурства, давани от лицето
за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г.
Не се спори по делото,
че стажа за периода от 09.01.1958г. до 25.09.1978г. е зачетен за осигурител
стаж при условията на първа категория труд.
С разпореждане № **********/ПР-1760
от 21.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО
- гр. Х., на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО се отказва да се измени личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/
на жалбоподателя Б.. Изложени са мотиви, че стажа при отпускане на
пенсията е зачетен календарно и в конкретния случай няма законово основание да
бъде зачетен с продължителност по-голяма от календарната.
Разпореждането е
обжалвано по административен ред и с Решение № Ж-55-3/23.10.2009г. на Директора
на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - Х. жалбата е
отхвърлена.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е
решение на директора на РУСО – Х., постановено по реда и при условията на чл.
117 от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с
материална и териториална компетентност. С решението е отхвърлена жалбата срещу
разпореждане на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО- Х.,
издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно тази правна норма,
разпореждането за отпускане на пенсия може да се измени от органа, който го е
издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж,
осигурителен доход, гражданско състояние и др. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР
на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Няма спор по
делото, че при отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя стажа за периода от
09.01.1958г. до 25.09.1978г. е зачетен за осигурител стаж при условията на
първа категория труд. Няма спор по делото, че стажа е изчислен календарно.
Съдът споделя правния
извод на административния орган, че със заявление вх. № 13638/21.07.2009г. Г.В.Б.
не е представил нови доказателства за придобит трудов стаж. Представеното
удостоверение № 8033/11.03.2009г. на Дирекция „ДВИА” – гр.В. Т., в което е
отразена информация за наряди и дежурства, давани от лицето за периода от
09.01.1958г. до 25.09.1978г. не представлява доказателства за положен трудов
стаж, по смисъла на чл. 40 от Наредба за пенсиите, респ. чл. 101, ал. 1 от ППЗП
(отм.). Безспорно по делото е установено, че трудовия стаж за периода от
09.01.1958г. до 25.09.1978г. е зачетен още при първоначалното отпускане на
пенсията. Няма правно основание този трудов стаж да бъде увеличен и зачетен
трудов стаж за повече време от изслуженото на основание, че лицето е давало
дежурства. Ето защо неоснователно жалбоподателя твърди, че даваните от него
дежурства са основание да се увеличи зачетеният му трудов стаж и представляват
нови доказателства за придобит трудов стаж.
Цитираните от
жалбоподателя правни норми на чл.10, ал.2 от ЗП /отм./ , чл.37 от ППЗП /отм./ и
чл.6 от ЗП /отм./ са неотносими към спора. Същите касаят размера на пенсията в
зависимост от средномесечното брутно трудово възнаграждение на лицето, който
може да се увеличи ако лицето има трудов стаж над предвидения за всяка
категория труд. Предвид, че настоящото производство няма за предмет
разпореждане с което се определя размера на пенсията, тъй като това
разпореждане като влязъл в сила административен акт не подлежи на оспорване,
цитираните от жалбоподателя правни норми са неотносими към делото.
В заключение следва да
се посочи, че след като жалбоподателя не е представил нови доказателства за
придобит трудов стаж, законосъобразно с Разпореждане № ********** -ПР-1760 от
21.09.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО -
гр. Х., на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е постановен отказ да се измени
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, поради което
като е потвърдил разпореждането на длъжностното лице - ръководител на
"Пенсионно осигуряване", Директорът на РУСО – Х. е постановил един
материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона.
Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма и без да се
установи съществено нарушение на процесуалните правила при издаването му и
следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба - отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, основателна е
претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., платими от жалбоподателя.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.Б.
против Решение № Ж-55-3/23.10.2009г. на Директора на Районно управление
"Социално осигуряване" /РУСО/ - Х. , с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане № ********** -ПР-1760 от 21.09.2009 г. на Ръководителя на
"Пенсионно осигуряване" към РУСО - гр. Х..
ОСЪЖДА Г.В.Б. с ЕГН **********
*** да заплати на РУСО – Х. разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: