Начало на формуляра

РЕШЕНИЕ

№ 5128
София, 12.04.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	БИСЕРКА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ЙОРДАНКА КОСТОВА ЕМАНОИЛ МИТЕВ

при секретар	Соня Методиева	и с участието
на прокурора	Николай Николов	изслуша докладваното
от председателя	БИСЕРКА КОЦЕВА
по адм. дело № 813/2011.

Производството е по чл. 208 и сл., във вр. с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Хасково срещу решение № 500 от 13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 307/2010 г. по описа на Административен съд-Хасково, с което са отменени т. 10а, т. 11 и т. 11а от чл. 40 на Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Хасково, приети с решение № 636 от Протокол № 39 от заседание на ОбС - Хасково, проведено на 22.12.2006 г.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, тъй като решението, с което е изменена Наредбата е прието след влизане в сила на посочената от съда норма на ЗНА. Поддържа се, че решението е съобразено и съответства на чл. 107 от ЗМДТ, във вр. с чл. 7, 8 и 9 от ЗМДТ. Алтернативно се излагат доводи за немотивираност на съдебното решение, тъй като съдът не е посочил като какво е отменил процесното решение на административния орган - поради нищожност или унищожаемост. Твърди се също, че съдът е излязъл от правомощията си, като е разгледал решението по целесъобразност.
Ответната страна - "Метрополис Груп" АД в съдебно заседание се представлява от адв. Паскалев, който оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в приложените по делото писмени бележки,
Прокурорът от Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Хасковският административен съд в производство по чл. 185 и сл. от АПК е отменил т. 10а, т. 11 и т. 11а от чл. 40 на Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Хасково, наричана по-нататък Наредбата, приети с решение № 636 от Протокол № 39 от заседание на ОбС - Хасково, проведено на 22.12.2006 г.
За да постанови този правен резултат съдът е приел, че изменението на Наредбата е прието от административния орган, без да са спазени императивните процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове, респективно за тяхното изменение и/или допълнение, установени в чл. 26 и сл. от ЗНА, и в противоречие с материално-правните разпоредби на чл. 6 от ЗМДТ и чл. 107, т. 8, във вр. с чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ.
Решението е правилно.
Не се спори по делото, че с докладна записка на кмета на община Хасково е било предложено изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Хасково, която е била обсъдена на заседание на общинския съвет на 22.12.2006 г. Заседанието е било проведено при наличие на изискуемия от закона кворум при 40 присъствали общински съветници от общо 41.
Спорните моменти касаят съответствието на оспорената част от Наредбата с нормите на материалния закон и нормите, регламентиращи реда за издаване на общи нормативни актове (административнопроизводствените правила). На тези въпроси административният съд е отговорил правилно с мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Съгласно чл. 80 от АПК за неуредените в раздел III въпроси по издаването на нормативни административни актове, се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове.
Съдът, при отмяна на решението за изменение и допълнение на Наредбата, се е позовал на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, според който преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Възражението на касационния жалбоподател, че посочената разпоредба не е била действаща към момента на вземане на решението за изменение на процесния нормативен акт, принципно е правилно, но това не променя иначе правилният извод на съда за незаконосъобразност на оспорваната част от Наредбата, поради нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като към датата на заседанието на ОбС, на което са приети поправките в Наредбата, е действала аналогичната на чл. 26, ал. 2 разпоредба от ЗНА, а именно чл. 2а от същия закон. Съгласно цитираната норма лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.
Отделно от това нормата на чл. 77 от АПК задължава компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения. Самият проект за изменение и допълнение на нормативния акт не е предоставен за запознаване с трети заинтересовани лица и не им е дадена възможност да изразят становище по него. Представеният доклад на кмета на общината заедно с проекта на решение е обсъден само на заседанието на общинските съветници, а не е предоставен за обществено обсъждане.
Предмет на предлаганите изменения и допълнения касаят основно цените за поставяне на външна реклама и рекламно-информационни елементи върху обекти и съоръжения, които не са общинска собственост, което означава, че те засягат правата и интересите на населението на територията на Хасковска община, както и на всички юридически лица, занимаващи се с рекламна дейност, каквото е "Метрополис Груп" АД, т. е. касае се за въпроси от обществен интерес. В тази връзка нормата на чл. 55а, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на ОбС - Хасково урежда възможността на гражданите по въпроси от обществен интерес да правят предложения за включване на точки в дневния ред на съвета, както и да представят становища по проекти за решения по реда и условията на Правилника. От приетите по делото доказателства, представени от ответника по категоричен начин се установява неизпълнение на изискването на чл. 2а от ЗНА публикуването на проекта за изменение и допълнение на Наредбата да е извършено в интернет страницата на община Хасково, което означава, че е възпрепятствана възможността на гражданите да се запознаят с неговото съдържание и съответно да изразят становище по него. Така допуснатите нарушения на чл. 2а от ЗНА, чл. 77 от АПК и чл. 52а, ал. 1 от ПОДОСХ правилно са преценени от административния съд като съществени и обуславят незаконосъобразността на приетите изменения и допълнения в процесната Наредба.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че решението на съда е немотивирано, и оттам е налице отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост. Твърдението се свързва с обстоятелството, че съдът не е посочил като какво отменя административното решение - като нищожно или унищожаемо. Административен съд - Хасково ясно е посочил, че отменя спорните текстове от Наредбата, приети с решение на общинския съвет, като незаконосъобразни, от което явства, че актът не е нищожен. Дори и да не е посочена изрично степента или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на обжалвания акт, то това не е нарушение, което да води до неправилност на съдебното решение и съответно до неговата отмяна.
По отношение на съответствието на нормативния акт с материалния закон, правилен е правният извод на АС - Хасково за незаконосъобразност на оспорваната част от Наредбата, поради противоречието й със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Местните такси посочени в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ се заплащат за предоставени от общината услуги и права: услугите по събирането, извозването и обезвреждането на битови отпадъци, за притежаване на куче и пр. Предоставянето на услуга "поставяне на рекламно-информационен елемент" не е предвидено със закон, поради което попада в хипотезата на ал. 2.
Обоснован е изводът на АС - Хасково, че така предвидените такси са установени без да е спазено изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ за определянето на размерите им въз основа на необходимите материално- технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и на чл. 8, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно който за услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите. След като ответникът твърди, че е въвел "цена за услуга", то в съответствие с чл. 8, ал. 2 от ЗМДТ би следвало да посочи и разграничи дейностите по извършване на тази услуга. Таксите са възмездни плащания за реално извършени услуги, поради което е било необходимо размерите им да бъдат определени съответно на разходите по разрешението за поставяне на РИЕ и тези по техническата услуга, свързана с издаването на този административен акт. Допуснатото нарушение на нормите на ЗМДТ обосновава извод за незаконосъобразност на оспорените разпоредби, както обосновано е приел и административният съд.
Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на Общинския съвет, че съдът е излязъл от правомощията си като е разгледал оспорваната част от Наредбата по целесъобразност. Преценката, която съдът извършва за съответствието на оспорения нормативен административен акт с нормите на ЗМДТ (които са норми на акт с по-висша степен от процесния) не е преценка за целесъобразност, както твърди касаторът, а за законосъобразност.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на ответника се полагат съдебни разноски, но тъй като такива не са поискани от неговия процесуален представител, такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд - трето отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500 от 13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 307/2010 г. по описа на Административен съд-Хасково.
Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Бисерка Коцева
секретар:	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Йорданка Костова /п/ Еманоил Митев

М.М.

Край на формуляра