Начало на формуляра
РЕШЕНИЕ
№ 5800
София, 27.04.2011
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто
отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МИЛКА ПАНЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РУМЯНА ПАПАЗОВА |
|
при секретар |
Мариана Салджиева |
и с
участието |
|
на прокурора |
Вичо
Станев |
изслуша
докладваното |
|
от съдията |
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ |
|
|
по адм. дело № 15970/2010. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
С решение № 395 от 22.10.2010 г., постановено по административно
дело № 369/2010 г. по описа на Административен съд - Хасково е: 1) отхвърлена
жалбата на Наджие Ибрям Йълдъз срещу Задължителни предписания вх.№ 2/04.05.2010 г.
на контролни органи при РУСО – Хасково, потвърдени с Решение №
К-6654-2/01.06.2010 г. на Директора на РУСО – Хасково; 2) осъдена Наджие Ибрям Йълдъз
да заплати на РУСО – Хасково разноски по делото в размер на 150 лв.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Наджие Ибрям Йълдъз
от с. Пчелари, обл. Хасково, действаща чрез
пълномощника й адв. Попов. Посочените пороци въвеждат
касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното
решение, отмяна на задължителните предписания и присъждане на разноските за
двете инстанции.
Ответниците не изразяват становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита
касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.
1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
оспорване съдебен акт.
Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите,
установени от Административен съд – Хасково, съгласно чл. 220 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на
правомощията му.
След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК,
ВАС, VІ-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с
нея съдебен акт не страда от твърдяните пороци.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Хасковския
административен съд са били Задължителни предписания вх.№ 2/04.05.2010 г. на
контролни органи при РУСО – Хасково, потвърдени с Решение № К-6654-2/01.06.2010
г. на Директора на РУСО – Хасково. Предписанията са издадени на основание чл.
108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с
извършена проверка относно осигурителните права на самоосигуряващото
се лице Наджие Ибрям Йълдъз, и указват подаване на коригираща информация за
периода от месец юни 2009 г. до месец февруари 2010 г.
В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд (т.е.
инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват
юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на
оспорения акт на администрацията), са събрани относимите
към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна
страна, при което е било безспорно установено съществуването на материалното
административно правоотношение, чието съдържание е разпореденото от органа на
общественото осигуряване подаване на коригиращи данни.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите
за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е
обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел
правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на
съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид
релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища
по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, като им е даден убедителен
отрицателен отговор.
Необосноваността като касационно основание опорочава формирането
на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона.
Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на
опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова
естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са
оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните
факти, с оглед на което са и твърденията на касатора
за необоснованост.
Решението на Административен съд - Хасково, с което жалбата до
него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите
за противното на процесуалния представител на касаторката
не могат да бъдат споделени. Не може да бъде кредитирана тезата му, че за
неговата доверителка са приложени новите разпоредби на Наредбата за общественото
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица, действащи през 2010 г., след като
действията на Наджие Йълдъз
по деклариране на самоосигуряването са извършени през
2009 г., когато промяната на наредбата (ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г., в сила от
01.01.2010 г.) не е действала. В случая не се касае за обратно действие във
времето, поради което няма как да се търси формулиране на мотиви в тази насока.
Противно на твърдяното от касаторовия повереник,
действията на клиентката му не са преценени в светлината на новите разпоредби,
а съобразно приложимото право към момента на извършване на декларирането.
Решаващият съдебен състав ясно и категорично се е позовал на действащата през
2009 г. редакция на чл. 1, ал. 3 от Наредбата, като е посочил, че последващото
изменение от 2010 г. не променя направените от него изводи въз основа на
приложимата редакция на чл. 1, ал. 3 от посочената Наредба. За пълнота на
изложението в тази връзка следва да се отбележи, че настъпилата
законодателна промяна през 2010 г. в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 чрез
допълването й уточнява тази норма в смисъла, в който винаги е била логически
тълкувана, и не обуславя извод, че до този момент при започване и възобновяване
на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в
7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване и за общо заболяване и майчинство,
а отнесено към разглеждания случай, че въпреки несвоевременното деклариране, за процесния период касаторката
е била осигурявана и за този социален риск.
Обосновано в обжалваното решение е прието, че Наджие
Йълдъз е следвало да се съобрази с чл. 1, ал. 3 от
Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица в редакцията
на разпоредбата за 2009 г., като определи вида на осигуряването в 7-дневен срок
от 23.06.2009 г., когато е започнала дейност като земеделски производител, но
след като не е сторила това, предвид преклузивния характер на посочения срок е преклудирано правото й да се осигурява за рисковете по чл.
4, ал. 4 от КСО – т.е. извън законно предвидения минимум, защото съгласно чл.
4, ал. 3, т. 4 от КСО тя в качеството си на регистриран земеделски производител
е задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт. Законодателят е уредил възможността вида на осигуряването да бъде
изменян от самоосигуряващото се лице, но при спазване
на определен ред и срокове. При неспазването им промяната на този вид със задна
дата е недопустимо. Основателно е посочено, че внасянето на осигурителни вноски
впоследствие за повече осигурени социални рискове не може да санира пропуските при декларирането, тъй като законодателят
е създал специален ред с оглед на правната сигурност, който не е спазен, и
съответно не може при несвоевременно деклариране лицето да се счита
осигурено и за общо заболяване и майчинство, даже и да е внесло осигурителните
вноски за това.
В случая Наджие Йълдъз
като регистриран земеделски производител в качеството си на самоосигуряващо
се лице е подала декларация на 06.10.2009 г., с която е заявила промяна във
вида на осигуряването за предходен период (от дата 23.06.2009 г.). Доколкото по
делото не е спорно, че тя е внасяла за процесния
период осигурителни вноски в по-голям размер, изходът на спора пред първата
инстанция по същество е бил обусловен от отговора на правния въпрос за срока, в
който може да бъде променен вида на осигуряването, и с оглед конкретиката на процесния казус – какъв е бил вида на осигуряването през
този период, и променила ли е с декларацията си от 06.10.2009 г. осигуряването
си от задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване, за старост
и за смърт, в осигуряване за повече осигурени социални рискове (+ общо
заболяване и майчинство), считано от 23.06.2009 г. Първоинстанционният съд в
съответствие с приложимата за казуса редакция на чл. 1, ал. 3 от горецитираната
наредба е приел, че с декларация от 06.10.2009 г. Наджие
Йълдъз не би могла да претендира промяна на вида на
осигуряването си за процесния период, защото срокът,
в който е можела валидно да направи това, е изтекъл седем дни след започване на
дейността й на 23.06.2009 г. От изложеното явства, че
декларираната от касаторката промяна във вида на
осигуряването й е направена след изтичане на предвидения в нормативната уредба
срок за целта. Този срок е преклузивен, поради което правото на промяна във
вида на осигуряването се погасява с изтичането му. Подадената декларация от самоосигуряващото се лице за промяна във вида на
осигуряването след установения срок не може да има правни последици за лицето.
Целеният с тази декларация трансформиращ ефект – промяна във вида на
осигуряването от 23.06.2009 г., е можело да се постигне само с подаването й до
30.06.2009 г. вкл. Внасяне на осигурителните вноски за повече осигурени
социални рискове без да е подадена декларация в срока за това не представлява
правопораждащ факт за промяна в осигурителното правоотношение.
Доколкото в случая е констатирано, че е посочен размер на
осигурителната вноска, несъответстващ на вида на осигуряването, а по смисъла на
чл. 5, ал. 6 от КСО този размер е от значение за изчисляване и отпускане на пенсии,
парични обезщетения и помощи, правилно контролните органи са предписали
подаване на коригираща информация по чл. 5, ал. 4 от КСО. В случая е постановен
законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с целта на закона
да се препятства възможността в нарушение на действащото законодателство да се
получат недължими осигурителни плащания, а съответен на закона е и контролния
акт на директора на РУСО – Хасково, тъй като отхвърля оспорването по отношение
на правомерен акт.
Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него
жалба, Административен съд – Хасково е постановил правилно решение, което
трябва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното настоящият съдебен
състав е изцяло съгласен с приетото за установено от фактическа и правна страна
в мотивите на проверяваното решение, както и с крайният правен извод на
административния съд, и не споделя касационните оплаквания и релевираните доводи в касационната жалба и в пледоарията на
касаторовият повереник за неправилност на съдебния
акт.
С оглед неоснователността на главните искания в касационната жалба
не следва да бъдат присъждани претендираните
деловодни разноски в полза на касаторката.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от
АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 395/22.10.2010 г. по административно дело
№ 369/2010 г. на Административен съд - Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
Вярно с оригинала, |
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
/п/ Милка Панчева |
|
секретар: |
ЧЛЕНОВЕ: |
/п/ Румяна Папазова |
Н.Г.
Край на формуляра