Начало на формуляра

РЕШЕНИЕ

№ 5354
София, 15.04.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	РУМЯНА ПАПАЗОВА НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

при секретар	Мариана Салджиева	и с участието
на прокурора	Мери Найденова	изслуша докладваното
от съдията	НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
по адм. дело № 14311/2010.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 375/01.10.2010 г., постановено по административно дело № 370/2010 г., Хасковският административен съд е: 1) отхвърлил жалбата на Добринка Данчева Стоилова срещу решение № Ж-51-1/03.06.2010 на Директора на РУ „СО” (Районно управление „Социално осигуряване”) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 43/19.04.2010 г. на Ръководителя на контрола на разходите на ДОО при РУ „СО” – Хасково; 2) осъдил жалбоподателката да заплати на Районно управление „Социално осигуряване” – Хасково разноски по делото в размер 150 лв.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Добринка Данчева Стоилова от гр. Хасково (действаща чрез повереника си). Иска се отмяна на съдебното решение (вкл. и в частта за разноските), на решението на директора на РУ „СО” – Хасково и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ „СО” – Хасково за възстановяване на недобросъвестно получено за периода от 01.12.2009 г. до 28.02.2010 г. вкл., парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, в размер на 720.00 лв. главница и 22.46 лв. лихва. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се твърди неправилност на оспорения съдебен акт. Обоснована е и теза за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 1, 3 и 4 от АПК на административните решение и разпореждане.
Ответникът по касация - Директора на Районно управление „Социално осигуряване” - Хасково, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай.
В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция въз основа на приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка е било установено, че Никол Светлозарова Колева, родена на 18.03.2008 г., внучка на жалбоподателката, е приета и постъпила на 23.09.2009 г. в ОДЗ № 20 „Весели очички” гр. Хасково, откъдето не е била отписана до 28.02.2010 г. Обосновано на тази база е приет за съответстващ на приложимия материален закон извода на административния орган, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 във връзка с ал. 5 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Не могат да бъдат споделени инвокираните в тази връзка възражения на касаторовият процесуален представител в насока, че „настаняването на дете в детско заведение” не е равносилно на „приемане на дете в детска ясла”. Настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от 21.12.2010 г. уточнява тази норма в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана, а не обуславя извод, че до тази дата приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение, защото в противен случай би означавало да се приеме абсурдната теза, че детската ясла не е вид детско заведение.
Освен това, доколко и за какъв период от време детето е посещавало ОДЗ № 20 „Весели очички” гр. Хасково, е въпрос, ирелевантен досежно преценката дали то е било настанено (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. За наличието на качеството „настанено в детско заведение” от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение, а не колко редовно (и дали) го е посещавало. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, лицето, което е поело отглеждането му, няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО за отглеждане на малко дете. В подаденото заявление-декларация жалбоподателката е укрила факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето, чието отглеждане е поела, е настанено в детско заведение, поради което получаваното от нея обезщетение е недобросъвестно получено, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО.
Неоснователни и са доводите в касационната жалба за неправилно присъдени разноски в полза на РУ „СО” – Хасково. Противно на твърдяното в нея, присъдената сума в размер на 150 лв. представлява именно дължимото юрисконсултско възнаграждение.
За пълнота на изложението досежно останалите наведени от касатора доводи следва да се отбележи, че в административното производство действително не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и правилно първоинстанционният съд не е отменил оспореният пред него акт на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението на съда е мотивирано - след като не са налице данни, че потвърденото разпореждане е подписано от длъжностно лице при липса на компетентност по смисъла на чл. 146, ал. 1 от АПК, не е налице и приложното поле на чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК и няма причина съдът да констатира и обяви нищожност.
По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна настоящата инстанция следва да остави в сила оспореният съдебен акт.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 375/01.10.2010 г. по административно дело № 370/2010 г. на Административен съд - Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Милка Панчева
секретар:	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Румяна Папазова /п/ Николай Гунчев

Н.Г.

Край на формуляра