Начало на формуляра

РЕШЕНИЕ

№ 5947
София, 29.04.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	АТАНАСКА ДИШЕВА ТОДОР ТОДОРОВ

при секретар	Росица Тодорова	и с участието
на прокурора	Цветко Главеев	изслуша докладваното
от председателя	НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
по адм. дело № 13887/2010.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Златина Николова Стоилова - Тодорова от гр. Хасково срещу решение № 342 от 27.09.2010 г. по адм. д. № 373/2010 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, пети състав. Релевирани са оплаквания са нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът директор на РУ „Социално осигуряване” гр. Хасково не е взел отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 342 от 27.09.2010 г. по адм. д. № 373/2010 г., Административен съд гр. Хасково, пети състав е отхвърлил жалбата на Златина Николова Стоилова - Тодорова от гр. Хасково срещу решение № Ж-60-1 от 7.06.2010 г. на директора на РУ „Социално осигуряване” гр. Хасково и потвърждаващото го Разпореждане № 57 от 20.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ „Социално осигуряване” гр. Хасково.
Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
По първоначалното дело е безспорно установено, че считано от 30.03.2009 г. на Златина Николова Стоилова - Тодорова от гр. Хасково е било разрешено ползването на отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. Независимо от това, през периода 23.09.2009 г. до 30.11.2009 г. лицето е получавало обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО независимо, че детето е било настанено в ОДЗ № 20 „Весели очички” гр. Хасково. Последното обстоятелство се установява от заявлението на Тодорова от 24.07.2009 г. до директора за цитираното ОДЗ, от дневника на постъпилите деца, както и от ведомостите за заплащане на таксите, а също така и от Констативен протокол вх. № 255 от 15.07.2010 г., подписан от директора на ОДЗ № 20 гр. Хасково и от финансовия ревизор при РУ „Социално осигуряване” гр. Хасково.
През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО обн. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г. Съгласно цитираната парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 от същия текст не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено ОДЗ № 20 в гр. Хасково е „детско заведение” по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. В разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, ред. обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г. законодателят е уточнил волята си като е посочил „…настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли…”. Приемайки, че детето Никол Светозарова Колева е била настанена в ОДЗ № 20 „Весили очички” гр. Хасково и че Тодорова не е имала през процесния период право на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон.
Неоснователни са и възраженията на касатора, които са в смисъл, че по време на производството пред органите на РУ „Социално осигуряване” гр. Хасково са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В разпоредбите на чл. 114 КСО се съдържа специален ред за възстановяване на неоснователно получени суми. Според третата алинея на същия текст длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението издава разпореждане. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д” КСО това разпореждане подлежи на обжалване пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ, който се произнася с мотивирано решение-ал. 3. Това решение подлежи на обжалване пред административния съд. Тази процедура, предвидена в КСО, в случая е била спазена. Касае до недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания. Това е така, тъй като настанявайки детето си в детско заведение и недекларирайки това ново обстоятелство пред органите на НОИ, за което е подписала декларация от 26.03.2009 г., която е в смисъл, че в срок от три дни от промяната на декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната, Тодорова е действала недобросъвестно. При недобросъвестно получени суми не се прибягва до реда на чл. 110 от КСО. Това е така, защото при тази хипотеза законодателят е предвидил специален облекчен ред за събиране на вземанията, който ред не изисква съставянето на ревизионен акт за начет.
Разпоредбите на АПК се прилагат субсидиарно за производствата по Кодекса за социално осигуряване, т.е. когато този кодекс не предвижда самостоятелна процедура, както е в конкретния случай.
Стигайки до окончателния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон.
Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество в съдебния акт, предметна касационен контрол липсват.
Присъдените разноски са с оглед изхода на спора пред първата инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 АПК.
По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 342 от 27.09.2010 г. по адм. д. № 373/2010 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, пети състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Наталия Марчева
секретар:	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Атанаска Дишева /п/ Тодор Тодоров

Д.Л.

Край на формуляра