Начало на формуляра

РЕШЕНИЕ

№ 4791
София, 05.04.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:	АТАНАСКА ДИШЕВА ТОДОР ТОДОРОВ

при секретар	Росица Тодорова	и с участието
на прокурора	Емилия Маскръчка	изслуша докладваното
от председателя	АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
по адм. дело № 13808/2010.

Производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Албена Кирилова Маринова от Димитровград срещу решение № 381 от 01.10.2010 г. по адм. дело № 455/2010 г. на Административен съд – гр. Хасково.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С посоченото решение Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу решение № Ж-89-1 от 21.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково, с което е прието за неправилно изплатено на жалбоподателката паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отглеждане на малко дете поради наличие на изключващото правото на такова обезщетение обстоятелство, че детето е било настанено в детско заведение. За да постанови този резултат Хасковският административен съд е приел, че "в хода на съдебното производство е безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че детето на жалбоподателката е прието и постъпило и не е било отписано през периода от 04.08.2008 г. до 30.04.2009 г. в ОДЗ "Слънце" (поради което) и на основание чл. 53, ал. 4 КСО майката няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава детското заведение."
Касационната жалба е основана на довода, че в случая "не е налице нито една от кумулативно изискуемите предпоставки на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО и по-специално - детето да е настанено по съответен ред и настаняването да е в детско заведение на пълна държавна издръжка." Този довод касационната жалбоподателка аргументира така:
а) "ОДЗ "Слънце", в което бе записано детето за посочения период не е от категорията детски заведения на пълна държавна издръжка. Видно от представените ... писмени доказателства ... детето е посещавало единствено дневна форма на обучение, за което съм заплащала дължимите такси, съгл. Наредбата на ОбщС – Димитровград ... Дори когато детето е било в това заведение то е било там от 7.00 часа до 17.00 часа, а през останалото време на денонощието съм го отглеждала у дома ...";
б) "Неправилно се използва и термина, че "детето е настанено". По смисъла на чл. 25 и сл. от ЗЗкД (Закон за закрила на детето) настаняването на детето се извършва само от Агенция "Закрила на детето" и впоследствие от съда, което в случая не е налице."
Този довод и аргументите, с които е обоснован, са неоснователни.
Настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка бе обстоятелство, изключващо право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО до 22.08.2006 г. С § 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) законодателят измени това правоизключващо обстоятелство в по-широкото по обхват "детето е настанено в детско заведение".
По отношение на това ново обстоятелство (нов правоизключващ факт) настоящият състав на Върховния административен съд е имал възможност да изрази следните становища (виж реш. № 4232 от 24.03.2011 г. по адм. д. № 14401 от 2010 г.) по идентични на сега инвокираните касационни аргументи:
1. С посоченото изменение на чл. 53, ал. 4 КСО законодателят е заявил, че подпомагането на майката при отглеждането на детето до 2-годишна възраст вече ще бъде двупосочно и алтернативно: а) или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за определен период от време, заместващо липсващите доходи на майката от трудова дейност, б) или чрез заместването й при отглеждането и възпитанието на детето – било от медицински и педагогически специалисти в детски ясли, било от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Изборът на една от тези алтернативи изключва другата. Затова, ако майката избере да бъде подпомагана чрез заместването й при отглеждането на детето, това обстоятелство изключва правото й на подпомагане чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. Плащането на месечни такси в детските ясли не променя този извод.
2. Настаняването в детско заведение е два вида: доброволно (по избор на родителите) и принудително (което може да бъде дори против волята на родителите - сравни цитираното по-горе реш. № 4232 от 24.03.2011 г. по адм. д. № 14401 от 2010 г. на ВАС-VІ отд.). В сега действащата редакция на чл. 53, ал. 4 КСО законодателят е използвал общия термин "настаняване", което означава, че изключващо правото на парично обезщетение е както принудителното настаняване, така и доброволното, предприето от родителите, настаняване на детето в детско заведение.
По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 381 от 01.10.2010 г. по адм. дело № 455/2010 г. на Административен съд – гр. Хасково.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Александър Еленков
секретар:	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Атанаска Дишева /п/ Тодор Тодоров

А.Е.

Край на формуляра