Начало на формуляра

РЕШЕНИЕ

№ 5668
София, 21.04.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ИВАН РАДЕНКОВ СОНЯ ЯНКУЛОВА

при секретар	Маринела Цветанова	и с участието
на прокурора	Нестор Несторов	изслуша докладваното
от съдията	СОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело № 5520/2010.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Уасам Рахим Казем, гражданин на Ирак, съдебен адрес гр. Хасково, бул. „България” №75А срещу решение №49 от 22.01.2010г. на Административен съд, гр. Хасково, постановено по административно дело №911/2009г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил оспорването на Казем срещу заповед №ОЧ-445 от 10.11.2009г. на заместник-началника на Гранично полицейско управление – Свиленград, с която на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е наложена принудителна административна мярка „отвеждане до границата”.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че касаторът е лице с неустановен правен статус, търсещо закрила по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Налагането на оспорената принудителна мярка е в нарушение на Женевската конвенция за статута на бежанците и на принципа “non refoulement”. Счита, че съдът правилно отчел, че незапознаването на касатора с направеното предложение за издаване на заповед е нарушение на административнопроизводствените правила, но направил неправилен извод, че същото не се е отразило на законосъобразността на оспорената заповед. Твърди нарушение и на чл. 170, ал. 1 АПК. Сочи, че съдът не отчел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗУБ и не съответства на целта на закона. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Йордан Начев.
Ответникът по касационната жалба – заместник-началникът на Гранично полицейско управление, Свиленград, не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Позоваването на Закона за убежището и бежанците е неоснователно, тъй като липсват данни за започнало производство за предоставяне на убежище. Счита обжалваното решение за правилно.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при издаването й са спазени административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Приел, че инкорпорираните в оспорената заповед фактически основания, визирани в предложението до административния орган, няма данни да са предявени на касатора, поради което не ги обсъждал. Приел, че не са налице данни за подаване от Казем на молба за предоставяне на статут на бежанец, поради което релевантно за спора е установеното влизане в страната без разрешение от надлежните органи и не през установените за това места. Приел за доказани посочени в заповедта фактически основания, които счел, че съответстват на визираните в чл. 41, т. 1 ЗЧРБ и с оглед на това направил извод за законосъобразност на наложената мярка.
Този извод на съда е правилен.
По делото е безспорно, че касаторът е чужденец по смисъла на чл. 2 ЗЧРБ, който влязъл в страната не по законоустановения ред – без разрешение на надлежните органи и не през установените за това места. С оглед на това по делото няма спор, че с действията си той осъществил предпоставките на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, които дават право да му бъде наложена принудителна административна мярка „принудително отвеждане до границата”. Безспорно е също, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган. Спорът по делото е относно фактическите констатации на съда и правните му изводи свързани с възможността касаторът да получи закрила по Закона за убежището и бежанците, както и относно спазването на съдопроизводствените правила.
За да се ползва от предвидената в Закона за убежището и бежанците закрила чужденецът следва да е отправил лично и по своя воля молба за предоставяне на закрила в страната. Видно от доказателствата по делото не са налице данни, които да установяват, че касаторът е отправил искане за предоставяне на такава закрила. С оглед на това съдът правилно приел, че разпоредбите на Закона за убежището и бежанците не намират приложение по отношение на касатора. Неоснователни с оглед на това са и твърденията му за нарушение на Женевските конвенции и на принципа “non refoulement”. За да се позове на този принцип и на закрилата, която конвенцията и българския закон дават, чужденецът, след като е влязъл не по законоустановения ред в страната, пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата му, е длъжен да се представи незабавно на компетентните органи и да посочи уважителни причини за незаконното си влизане – чл. 4, ал. 5 ЗУБ. Такива доказателства по делото няма. Нещо повече, от доказателствата е видно, че целта на влизане на касатора в страната е не да търси закрила, а да я използва като транзитен пункт за миграция към трета страна в Западна Европа. Фактът, че лицето твърди за своя страна по произход Ирак сам по себе си не обосновава автоматично нито извода, че идва от страна, в която са застрашени животът и свободата му, нито че връщането му в държавата, от която идва, застрашава живота и свободата му. С оглед на това и в съответствие с липсата на доказателства по делото за отправено до компетентния в страната орган искане за закрила съдът счита за неоснователни твърденията на касатора за нарушение на правата му на бежанец.
Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е приложил правилото за разпределение на доказателствената тежест. Неоснователно е твърдението на касатора, че изложените в оспорваната заповед фактически основания са недоказани. Правилно съдът приел, че фактическите основания, изложени в направеното до компетентния орган предложение не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са предявени на касатора. Това обаче, както посочва в мотивите си съдът, не се е отразило на законосъобразността на оспорената заповед - посочените в нея фактически основания, които не се оспорват от касатора, са достатъчни да обосноват законосъобразност на наложената принудителна административна мярка.
Неоснователни са и твърденията на касатора за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗУБ. Съгласно тази разпоредба не се допуска привеждане в изпълнение на принудителната мярка – „принудително отвеждане на чужденец до границата” до приключване на производството за предоставяне на закрила с влязло в сила решение и която допуска отмяна на мярката, при придобиване от чужденеца на статус по закона. Това са нови факти, релевантни за налагането и изпълнението на мярката, които административният орган и съответно съдът, при настъпването им, по силата на законовата норма, са длъжни да съобразят. Преди да са настъпили обаче, нито административният орган, нито съдът са длъжни да отчитат. В случая не само, че тези факти не са настъпили, но не е налице и започнало производство.
С оглед на изложеното е видно, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №49 от 22.01.2010г. на Административен съд, гр. Хасково, постановено по административно дело №911/2009г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Таня Вачева
секретар:	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Иван Раденков /п/ Соня Янкулова

С.Я.

Край на формуляра