РЕШЕНИЕ

№ 5385
София, 17.04.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

 

при секретар

Росица Тодорова

и с участието

на прокурора

Мери Найденова

изслуша докладваното

от съдията

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

по адм. дело № 2001/2014. Document Link Icon



Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от адвокат Венелин Челебиев - АК Хасково като пълномощник
на Елена Атанасова Парасарева - Хаджиева против решение № 306 от 08.01.2014 г.
на административен съд Хасково по адм. дело № 372/2013 г. С него се отхвърля
оспорването й против решение № Ж - 67 - 1/15.10.2013 г. на директора на
териториално поделение Хасково на НОИ с което е отхвърлено оспроването й против
разпореждане № О - 26 - 261 - 17 - 00026139/18.09.2013 г. на началник сектор
"Парични обезщетения за временна неработоспособност" при ТП на НОИ Хасково.
Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и
нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК
поради което се иска отмяната му.
Ответникът, директорът на ТП на НОИ Хасково взема становище за неоснователност
на жалбата по съображения изложени в писмен вид.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана
по същество за неоснователна по следните съображения:
Пред административния съд е бил спорен въпросът законосъобразно ли е отказано
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № 3386056, серия А - 2012, вх. № 26 - 261 - 05 -
00002433/13.09.2013 г. издаден за периода 09.08.2013 г. до 22.08.2013 г. вкл.
Мотивите на разпореждането и решението са, че жалбоподателката няма качество на
осигурено лице при установена самоотлъчка на 08.08.2013 г., денят предхождащ
периода на болничния лист. Съдът е установил фактите по делото и приел, че на
08.08.2013 г. жалбоподателкятя не е била на работа, не е била в законоустановен
отпуск и не е отсъствала от работа по друга законна причина поради което
осигуряването е прекъснато. При тези данни при липса на осигуряване към дата
08.08.2013 г. жалбоподателката няма право на парично обезщетение за временна
нетрудоспособност, възникнала на следващия ден 09.08.2013 г.
Така постановеното решение е правилно.
С касационната жалба се поддържат доводи, че осигурляването не е било
прекъснато, че работодатгелят не е санкционирал самоотлъчката със заповед и в
преписката няма нито един документ от който да се установява, че осигуряването
е прекъснато.
Тези доводи са неоснователни.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство
имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От събраните по делото
писмени доказателствата се установява, че по отношение на Елена Атанасова
Парасарева - Хаджиева не е осъществен фактическия състав на правната норма, тъй
като към 09.08.2013 г. - началната дата на отразения период в болничния лист,
тя не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от
ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното правоотношение съгласно чл.10,
ал.2 от КСО. За деня на самоотлъчката осигурителни вноски не се дължат, тъй
като не е получено или начислено възнаграждение, защото като не е полаган труд.
Правилно съдът и административният орган в оспореното решение са направили
извод, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода по болничния лист № 3386056, тъй като при
настъпването на същата жалбоподателката не е била осигурена за риска "общо
заболяване и майчинство" поради самоволното отсъствие от работа за деня, които
предхожда временната неработоспособност, а работодателят не дължи внасяне на
осигурителни вноски.
Поддържаните доводи за практика на съда в обратен смисъл са неоснователни.
Цитираното решение по адм. дело № 1435/2013 г. на ВАС е относимо за друга
фактическа обстановка и правен резултат. Доводите за неправилна оценка на
фактите относно уведомление от 23.07.2013 г. изходящо от жалбоподателката до
работодателя не са от значение за правилното разрешаване на настоящия спор тъй
като са относими към предходен болничен лист, извън предмета на настоящето дело.
Решението е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото се дължат разноски в полза на ответника в размер на
150 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр.1 от АПК, Върховен
административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 306 от 08.01.2014 г. на административен съд Хасково по
адм. дело № 372/2013 г.
ОСЪЖДА Елена Атанасова Парасарева - Хаджиева, ЕДИНЕН ГР. НОМЕРот гр. Ивайловград
да заплати в полза на ТП на НОИ Хасково сумата от 150/сто и петдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Александър Еленков

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Георги Георгиев
/п/ Анелия Ананиева

Г.Г.





ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Александър Еленков


Не споделям изразеното от мнозинството на съдебния становище за неоснователност на касационната жалба.
1. Считам, че правният спор, предмет на делото, не е изяснен от фактическа страна и в частност не са изяснени съществени въпроси по двата болнични листа.
Тези болнични листове - № 3386030 от 25.07.2013 г. и № 3386056 от 09.08.2013 г. - са издадени от едно и също лечебно заведение и удостоверяват едно и също заболяване, довело до временна неработоспособност на освидетелстваното с тях лице. По делото няма данни тези болнични листове да са опровергани, поради което те са задължителни за всички - чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето. А щом като състоянието на временна неработоспособност на касационната жалбоподателка, удостоверено с болничните листове е надлежно установено и доказано, мисля, че практически не е възможно на 08.08.2013 г. тя да е била работоспособна - не е възможно, струва ми се, от 25.07.2013 г. до 07.08.2013 г. Елена Атанасова Парасева да е била временно неработоспособна, на 08.08.2013 г. да е била работоспособна и от 09.08.2013 г. до 22.08.2013 г. отново да е временно неработоспособна по причина на същото заболяване, причинило временната й неработоспособност до 07.08.2013 г. Аз обаче не притежавам необходимите познания по медицина и не мога да си отговоря на въпроса дали при установеното заболяване на жалбоподателката е възможно през целия период от 25.07.2013 г. до 22.08.2013 г. това заболяване да я прави временно неработоспособна, а на 08.08.2013 г. тя да е била работоспособна.
Струва ми се, че в случая вторият болничен лист - № 3386056 от 09.08.2013 г. - не е издаден като продължение на първия, поради забраната по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза лекуващият лекар да издава еднолично болничен лист за временна неработоспособност за повече от 14 дни непрекъснато. За да издаде вторият болничен лист лекуващият лекар е внесъл прекъсване между двата болнични листа, защото има право да еднолично издаде болнични листове за временна неработоспособност с прекъсване общо 40 дни за съответната година.
Следователно, същественият въпрос в случая е дали е било в правен интерес и тежест на жалбоподателката Елена Атанасова Парасева да оспори пред ТЕЛК втория болничен лист, като поиска ТЕЛК да удостовери непрекъсната временна неработоспособност или е било в тежест на длъжностното лице по чл. 40, ал. 1 КСО да поиска ТЕЛК да се произнесе по правилността на болничния лист и наличието на временна неработоспособност, като при потвърждаване на временната неработоспособност . Лекарската консултативна комисия също така е могла при надлежно сезиране да издаде болничен лист - продължение на първия болничен лист (№ 3386030 от 25.07.2013 г.) по реда и при условията на чл. 13, ал. 3 и 4 от Наредбата за медицинската експертиза.
По изложените съображения считам, че решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане са издадени при съществено нарушение на принципа за пропорционалност по чл. 6, ал. 1 АПК.
2. При наличните по делото доказателства, считам за необоснован извода, че на 23 и 24.07.2013 г. Елена Атанасова Парасева е била в т.нар. самоотлъчка. Данните по делото сочат, че тя е била в надлежно разрешен отпуск за отглеждане на малко дете, изявила е желае да прекъсне този отпуск от 23.07.2013 г., но реално е сторила това на 25.07.2013 г., като едновремено е представила болничен лист за временна неработоспособност. Щом като отпускът за отглеждане на малко дете се разрешава с акт на работодателя, неговото прекъсване по искане на майката също така трябва да бъде санкционирано и с акт на работодателя. Не бъде ли издаден такъв акт - отпускът по чл. 164, ал. 1 КТ не може да се счита за прекъснат.
3. Не споделям и становището, че един ден прекъсване на осигуряването поради т.нар. самоотлъчка е основание за отказ да бъде изплатено обезщетение за временна неработоспособност за времето, непосредствено следващо самоотлъчката.
Освен това считам, че обезщетение за временна неработоспособност след самоотлъчка следва да бъде изплащано на основание чл. 42, ал. 2 КСО.
Според чл. 42, ал. 2, изр. 1-во КСО когато временната неработоспособност поради общо заболяване е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Прекратяването на осигуряването е по-тежък резултат от прекъсването на осигуряването. При прекъсване на осигуряването лицето за един сравнително кратък период от време губи качеството на осигурено лице, защото в този кратък период от време не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване. Осигуряването се възстановява от деня, в който лицето продължи да упражнява трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Въпросът е: когато по независещи от него причини лицето не може да продължи временно прекъснатата трудова дейност след деня или дните на самоотлъчка (както е в процесния случай) или след изтичането на неплатения отпуск, който не се зачита за трудов стаж и т.н. поради временна неработоспособност, това лице без никаква подкрепа ли ще остане. Позитивният отговор на този въпрос според мен очевидно противоречи на принципа на солидарността - човек най-много се нуждае от подкрепа при болест и немощ. Затова, ако не се приеме становището ми, че Марианка Георгиева Траянова е осигурено лице по силата на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО, в този случай следва правилото на чл. 42, ал. 2 КСО да бъде приложено по аналогия. Глаголът "прекъсвам" в българския език има значението на прекратявам, спирам (нещо, някаква дейност, работа, отношения и т.н.), а негови синоними са още: преустановявам, слагам край, секвам, изоставям, зарязвам, отказвам се и др. все в този смисъл (www.onlinerechnik.com). Съпоставими са, например, следните случаи: ако едно лице прекрати трудовото правоотношение, по което е задължително осигурено и след 2 месеца започне работа по друго трудово правоотношение, за този период от време (2 месеца) то ще бъде с прекратено осигуряване; ако по същото време друго лице излезе в неплатен отпуск за 3 месеца, за времето над 30 дни или за оставащите 2 месеца то ще бъде с прекъснато осигуряване. И в двата случая лицата са без осигуряване за период от 2 месеца. Но ако първото лице - чието осигуряване е прекратено, изпадне в състояние на временна неработоспособност до 30 календарни дни от прекратяването на трудовото правоотношение, респ. от прекратяването на осигуряването, то ще получава парично обезщетение за временна неработоспособност до 30 календарни дни. В същото време, ако второто лице изпадне в състояние на временна неработоспособност след първите 30 дни на неплатения отпуск, то няма да получи никакво, дори за един ден, парично обезщетение за временна неработоспособност. А както вече казах, двата случая са идентични по това, че лицата не упражняват трудова дейност и поради това не са в осигуряване. Неясен е за мен правният или житейски критерий, въз основа на който се приема, че в първия случай работникът или служителят0 трябва да подкрепен чрез фондовете на държавното обществено осигуряване при временна неговата неработоспособност, а във втория случай такава подкрепа не трябва да бъде отказана.


Изготвил: